Цял живот ще спомняме безгласно,
че някога на картата световна виждахме се ясно!
Така живее българинът днес -
гол и бос на улицата без адрес.
Но оказва се внезапно,
че не дома, а нас си губим поетапно.
Боси ходят само мислете ни май.
А принципите скитат, по някоя улица без край.
Мнението е адресът ни. Той се изгуби.
Не родното, а само собственото сърцето вече люби...
Особен, злобен, безподобен,
или просто живота ни е неудобен.
И все така ще е.
Помнете.
Всички го играеме добри.
А в гората властват зверовете!