10 dic 2017, 0:11  

... 

  Poesía » Otra
378 0 1

 

 

 

 

Вятърът влиза и излиза,
скърца открехнатата врата.
Бавно, бавно стаята изстива,
с павета храним си гнева.

Извиненията и неизвинените,
той взема ги и си отива.
Обратно нищо не връща
нищичко, ни кокали, ни меса.

Това е вятърът,
които душите ни бавно убива.
Това е бурята,
която изкоренява сърца.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??