Dec 10, 2017, 12:11 AM  

... 

  Poetry » Other
449 0 1

 

 

 

 

Вятърът влиза и излиза,
скърца открехнатата врата.
Бавно, бавно стаята изстива,
с павета храним си гнева.

Извиненията и неизвинените,
той взема ги и си отива.
Обратно нищо не връща
нищичко, ни кокали, ни меса.

Това е вятърът,
които душите ни бавно убива.
Това е бурята,
която изкоренява сърца.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??