10.12.2017 г., 0:11 ч.  

... 

  Поезия » Друга
365 0 1

 

 

 

 

Вятърът влиза и излиза,
скърца открехнатата врата.
Бавно, бавно стаята изстива,
с павета храним си гнева.

Извиненията и неизвинените,
той взема ги и си отива.
Обратно нищо не връща
нищичко, ни кокали, ни меса.

Това е вятърът,
които душите ни бавно убива.
Това е бурята,
която изкоренява сърца.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??