...
Вятърът влиза и излиза,
скърца открехнатата врата.
Бавно, бавно стаята изстива,
с павета храним си гнева.
Извиненията и неизвинените,
той взема ги и си отива.
Обратно нищо не връща
нищичко, ни кокали, ни меса.
Това е вятърът,
които душите ни бавно убива.
Това е бурята,
която изкоренява сърца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Русев Всички права запазени
