4 ago 2009, 11:23

* * *

  Poesía
715 0 1

Смъртта предрича! Да ме има!

Животът стене. Да обичам?

В сърцето ми е безпощадна зима.

 

Смъртта предрича - като вятъра

безкрили да сме,

като камъни.

Сърцата ни, във пот облени,

     замръзват в луда надпревара.

Очите ни в цимент са скрити.

      Не помнят даже

         нашето лято.

 

Не чакат, за да се обичат,

      а чакат, за да се разплачат.

Ръцете ни, едва докоснали се,

    разпадат се във жълта пепел.

Мечтите ни недостроени са.

    Прозрачни, мъртви, бели.

 

Днес пеперудите летят.

    Предричат щастие и рози.

Умират като какавиди.

    Това е, мисля, нещо ново...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Орлин Будинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...