* * *
712
0
1
Смъртта предрича! Да ме има!
Животът стене. Да обичам?
В сърцето ми е безпощадна зима.
Смъртта предрича - като вятъра
безкрили да сме,
като камъни.
Сърцата ни, във пот облени,
замръзват в луда надпревара.
Очите ни в цимент са скрити.
Не помнят даже
нашето лято.
Не чакат, за да се обичат,
а чакат, за да се разплачат.
Ръцете ни, едва докоснали се,
разпадат се във жълта пепел.
Мечтите ни недостроени са.
Прозрачни, мъртви, бели.
Днес пеперудите летят.
Предричат щастие и рози.
Умират като какавиди.
Това е, мисля, нещо ново...
© Орлин Будинов All rights reserved.
