Смъртта предрича! Да ме има!

Животът стене. Да обичам?

В сърцето ми е безпощадна зима.

Смъртта предрича - като вятъра

безкрили да сме,

като камъни.

Сърцата ни, във пот облени,

     замръзват в луда надпревара.

Очите ни в цимент са скрити.

      Не помнят даже

         нашето лято.

Не чакат, за да се обичат,

      а чакат, за да се разплачат.

Ръцете ни, едва докоснали се,

    разпадат се във жълта пепел.

Мечтите ни недостроени са.

    Прозрачни, мъртви, бели.

Днес пеперудите летят.

    Предричат щастие и рози.

Умират като какавиди.

    Това е, мисля, нещо ново...