mimoza_79 (Мария Манджукова)
98 94
4 sept 2008, 18:51

* * * 

  Poesía » Filosófica
479 0 2

                                                            Тъжно

Бавно луната небосвода целува,

 звездите вият кръшна снага,

самота отвътре ме изпива,

потъва в тъмата сълза.

 

Губя се в сянката на мрака,

руши се на парчета моето сърце.

Разпръсната душата кротко чака

и надеждата умира с протегнати ръце.

 

Ела, живот, да пием по едно,

нека не бъдем вече врагове.

Напълни чашите догоре с вино,

да се почувствам човек за малко поне. 

 

© Мария Манджукова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??