* * *

Sep 4, 2008, 6:51 PM

Poetry » Phylosophy

524 0 2

Тъжно
Бавно луната небосвода целува,
звездите вият кръшна снага,
самота отвътре ме изпива,
потъва в тъмата сълза.
Губя се в сянката на мрака,
руши се на парчета моето сърце.
Разпръсната душата кротко чака
и надеждата умира с протегнати ръце.
Ела, живот, да пием по едно,
нека не бъдем вече врагове.
Напълни чашите догоре с вино, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works