13 oct 2009, 21:58

* * * 

  Poesía
396 0 3

Не ме пробуждай, самота -

със теб съм в твоята обител.

Недей да ме целуваш със тъга -

от нея трудно дишам.

С тихи стъпки ангел ми прати -

да ме поведе във вечността, 

а после... после до мене легни  

и с тъгата изгрейте над мен -

като звезди.

© Александра Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??