* * *

Oct 13, 2009, 9:58 PM

Poetry

445 0 3

Не ме пробуждай, самота -
със теб съм в твоята обител.
Недей да ме целуваш със тъга -
от нея трудно дишам.
С тихи стъпки ангел ми прати -
да ме поведе във вечността,
а после... после до мене легни
и с тъгата изгрейте над мен -
като звезди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works