Oct 13, 2009, 9:58 PM

* * * 

  Poetry
395 0 3

Не ме пробуждай, самота -

със теб съм в твоята обител.

Недей да ме целуваш със тъга -

от нея трудно дишам.

С тихи стъпки ангел ми прати -

да ме поведе във вечността, 

а после... после до мене легни  

и с тъгата изгрейте над мен -

като звезди.

© Александра Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??