13.10.2009 г., 21:58 ч.

* * * 

  Поезия
369 0 3

Не ме пробуждай, самота -

със теб съм в твоята обител.

Недей да ме целуваш със тъга -

от нея трудно дишам.

С тихи стъпки ангел ми прати -

да ме поведе във вечността, 

а после... после до мене легни  

и с тъгата изгрейте над мен -

като звезди.

© Александра Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??