* * *

13.10.2009 г., 21:58 ч.

Поезия

436 0 3

Не ме пробуждай, самота -
със теб съм в твоята обител.
Недей да ме целуваш със тъга -
от нея трудно дишам.
С тихи стъпки ангел ми прати -
да ме поведе във вечността,
а после... после до мене легни
и с тъгата изгрейте над мен -
като звезди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения