* * *
Има хора
като сенки.
Ходят бавно
със замислен поглед.
Те не стъпват сякаш,
а се плъзгат
по стени и по алеи.
Те са част от сивия пейзаж
на провинциални,
тесни хоризонти…
И когато дойде време
да угаснат, сенките им
избледнели
радостно потъват във
съня на вечното мълчание…
© Калоян Бинев Todos los derechos reservados