* * *
Две деца - със млечни зъбки още,
безспирно тичаха по двора -
от ранни утрини до късни нощи
и никога не сещаха умора.
И все юмручето ù в неговата шепа,
онази рокличка с оранжеви цветя,
от радиото детска песен лека
и мост им беше светлата дъга.
И тясна беше детската градина,
та се люлееха на люлките отвън.
И всяка пролет, есен, зима
живееха като във цветен сън.
Отминаха годините, и ето -
в училище пак неразделни бяха.
Все се зазяпваха в небето,
учителите хващаше ги бяса.
И все ръката ù във неговата беше,
и все я гледаше в очите той.
И упорито с него тя стоеше,
напук на споровете им безброй.
И тесен бе училищният двор,
та бягаха в сладкарница "Одеса",
където бе на влюбените сбор,
и чувстваше се тя като принцеса.
Пораснаха. И ето ги сега -
той в смокинг, полудял от щастие,
тя в бяло и с баща си под ръка -
щом двама са, животът сладък е!
И пак ръката ù във неговата нежно,
на пръста ù проблясва камък бял,
и сладки думи тихо той ù шепне,
и погледът ù свети засиял.
И някак твърде хубав е денят,
и малко твърде дълго продължава,
и малко бавно идва вечерта,
но те си знаят, че си заслужава.
След три години вече със количка
и детска стая с розови тапети,
и всичко струва им се по-различно,
защото вече имат си детенце.
Но пак са пръстите преплетени с любов,
главата ù на рамото му си почива.
Обичат се - завинаги, за цял живот,
и още тя в ръцете му заспива.
И хубави, най-хубави са дните,
когато има с кой да ги делят.
Ръцете сплетени, проблясващи очите -
разбират се, дори и да мълчат.
Косите побелели са, усмивките - беззъби,
а паметта отслабва безвъзвратно,
та бяга нещо все от мисълта им,
пръстените потъмнели са - а уж от злато.
Но пак ръката ù е в неговата сладко
и с нежни имена наричат се.
И знаят си, че им остава кратко,
но повече и повече обичат се.
А дните носят аромат на теменужки,
на пролет, люляци и звездни нощи.
А двама, сладко, със целувки,
ръка в ръка, не спират още.
А други две деца със млечни зъбки
безспирно тичат пак по двора.
Търсят нови пъстроцветни люлки,
не знаят думата "умора".
И пак си сядат - ученик и ученичка
на втора маса във сладкарницата малка.
Той плаща и твърди, че я обича,
и делничната утрин става сладка.
И пак минават двама под олтара,
и пак са много скоро със деца.
Историята все ще се повтаря,
докато обич има по света.
© Мария Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Страхотно! Не, не... СТРАХОТНО! Отново напомня за "Don't take the girl", но позитивния завършек определено ме усмихна, мерси! =)
-
Страхотно стихотворение си написала! Продължавай в същия дух!
-
Браво !!
-
Добре дошла и от мен, Мария!
Ако наистина си на 14г, приеми комплиментите ми!
Развивай се и не спирай да пишеш, защото има "хляб" в теб! -
,,И хубави, най-хубави са дните,
когато има с кой да ги делят.''
Пресъздала си цял един живот! Дай Боже всекиму такъв!
(а като гледам годините ти)... радвам се на написаното
Поздрави и добре дошла Мария!
Желая ти успех!
-
Прекрасно. Просълзи ме...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
