* * *
Две деца - със млечни зъбки още,
безспирно тичаха по двора -
от ранни утрини до късни нощи
и никога не сещаха умора.
И все юмручето ù в неговата шепа,
онази рокличка с оранжеви цветя,
от радиото детска песен лека
и мост им беше светлата дъга.
И тясна беше детската градина,
та се люлееха на люлките отвън.
И всяка пролет, есен, зима
живееха като във цветен сън.
Отминаха годините, и ето -
в училище пак неразделни бяха.
Все се зазяпваха в небето,
учителите хващаше ги бяса.
И все ръката ù във неговата беше,
и все я гледаше в очите той.
И упорито с него тя стоеше,
напук на споровете им безброй.
И тесен бе училищният двор,
та бягаха в сладкарница "Одеса",
където бе на влюбените сбор,
и чувстваше се тя като принцеса.
Пораснаха. И ето ги сега -
той в смокинг, полудял от щастие,
тя в бяло и с баща си под ръка -
щом двама са, животът сладък е!
И пак ръката ù във неговата нежно,
на пръста ù проблясва камък бял,
и сладки думи тихо той ù шепне,
и погледът ù свети засиял.
И някак твърде хубав е денят,
и малко твърде дълго продължава,
и малко бавно идва вечерта,
но те си знаят, че си заслужава.
След три години вече със количка
и детска стая с розови тапети,
и всичко струва им се по-различно,
защото вече имат си детенце.
Но пак са пръстите преплетени с любов,
главата ù на рамото му си почива.
Обичат се - завинаги, за цял живот,
и още тя в ръцете му заспива.
И хубави, най-хубави са дните,
когато има с кой да ги делят.
Ръцете сплетени, проблясващи очите -
разбират се, дори и да мълчат.
Косите побелели са, усмивките - беззъби,
а паметта отслабва безвъзвратно,
та бяга нещо все от мисълта им,
пръстените потъмнели са - а уж от злато.
Но пак ръката ù е в неговата сладко
и с нежни имена наричат се.
И знаят си, че им остава кратко,
но повече и повече обичат се.
А дните носят аромат на теменужки,
на пролет, люляци и звездни нощи.
А двама, сладко, със целувки,
ръка в ръка, не спират още.
А други две деца със млечни зъбки
безспирно тичат пак по двора.
Търсят нови пъстроцветни люлки,
не знаят думата "умора".
И пак си сядат - ученик и ученичка
на втора маса във сладкарницата малка.
Той плаща и твърди, че я обича,
и делничната утрин става сладка.
И пак минават двама под олтара,
и пак са много скоро със деца.
Историята все ще се повтаря,
докато обич има по света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
