25 ene 2009, 15:29

* * * 

  Poesía
586 0 3

Нощ е и мастилено морето
пред мен нашепва с древния си глас,
зове ме в дълбините си, където
покой беззвучен вечно ще намеря аз.

 

И гласът му е примамливо-прекрасен,
хипнотичен като хищно вперен взор,
дали живота искам или съм съгласен,
душата си да дам на тъмния простор.

 

Дилемата изглежда предрешена,
бездиханни и студени веч са моите мечти,
но в мига на бягството ми от жестоката вселена,
съзирам образа на две прекрасни, плачещи очи.

 

© Стефан Сингелудис Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??