* * *
Видях те някак си приветлива, щастлива,
не знаех, че душата ти гори,
но скоро влажността в очите ти рисуваше
как всичко къса се във тебе и боли.
Пусни сърцето си да бие силно,
то помни, както някога преди,
изстине ли, не знае що е милно
и ето, в камък те превърнало, уви.
Изтрий сълзите, не ти отиват,
пази си ги за мигове изпълнени със красота,
годините горчивото отмиват,
остава само детска чистота.
Една молба, по-често се усмихвай,
тогава на лицето ти показват се лъчи
и всичко във картината живот утихва,
щом отразят се във красивите очи!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© okinaf Todos los derechos reservados
