* * *
Видях те някак си приветлива, щастлива,
не знаех, че душата ти гори,
но скоро влажността в очите ти рисуваше
как всичко къса се във тебе и боли.
Пусни сърцето си да бие силно,
то помни, както някога преди,
изстине ли, не знае що е милно
и ето, в камък те превърнало, уви.
Изтрий сълзите, не ти отиват,
пази си ги за мигове изпълнени със красота,
годините горчивото отмиват,
остава само детска чистота.
Една молба, по-често се усмихвай,
тогава на лицето ти показват се лъчи
и всичко във картината живот утихва,
щом отразят се във красивите очи!
© okinaf Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво много е хубаво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
не знаех, че душата ти гори,
но скоро влажността в очите ти рисуваше
как всичко къса се във тебе и боли.
Харесах!