Видях те някак си приветлива, щастлива,
не знаех, че душата ти гори,
но скоро влажността в очите ти рисуваше
как всичко къса се във тебе и боли.
Пусни сърцето си да бие силно,
то помни, както някога преди,
изстине ли, не знае що е милно
и ето, в камък те превърнало, уви.
Изтрий сълзите, не ти отиват,
пази си ги за мигове изпълнени със красота,
годините горчивото отмиват,
остава само детска чистота. ...