* * *

Плашеща тъмна празнота

скърца зловещо в душата,

а тишината спокойствие не дава

в тъмните ъгли бяла паяжина насъбрана,

няма кой да я изчисти…

Дойде и за теб жътваря

и не те върна,

а гласа ти търся

тишината да прогоня…

На гости ти идвам,

ала няма те

и как времето болката ще измие,

като ден без теб е половин живот.

И ето, съсел бял

пак с кълбета си играй,

какво ли пак плете?