* * *
742
0
0
Плашеща тъмна празнота
скърца зловещо в душата,
а тишината спокойствие не дава
в тъмните ъгли бяла паяжина насъбрана,
няма кой да я изчисти…
Дойде и за теб жътваря
и не те върна,
а гласа ти търся
тишината да прогоня…
На гости ти идвам,
ала няма те
и как времето болката ще измие,
като ден без теб е половин живот.
И ето, съсел бял
пак с кълбета си играй,
какво ли пак плете?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
