6 ene 2008, 7:36

* * *

  Poesía
1.4K 0 4

Мила майко на всички,

кажи ми какво ти причиниха злите души?

Как грях не им беше на сърцата малки?

Каква ли да бъдеш ти щеше,

ако не бяха убийствата им жалки?!

Но как кажи ми, майко,

умовете тесни да проумеят,

широтата на твойта прелест нам, що даваш,

та всичките ти деца да живеят?

И защо, майко моя, земьо мила,

където в теб вода и огън се преливат,

където с твоя чар си толкова пленила,

им позволи да продължат да те убиват?!

Защо не им прати всичката си мъка?

Защо не им каза колко те боли?

А само шепнеше безгласната си жалост

в по човешки глухите им уши.

Колко време, майко, трябва да остане,

за да бъдеш най-накрая чута ти,

дето толкова години всички нази храни

и живот ни даваш със смъртта си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стелияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...