* * *
Мила майко на всички,
кажи ми какво ти причиниха злите души?
Как грях не им беше на сърцата малки?
Каква ли да бъдеш ти щеше,
ако не бяха убийствата им жалки?!
Но как кажи ми, майко,
умовете тесни да проумеят,
широтата на твойта прелест нам, що даваш,
та всичките ти деца да живеят?
И защо, майко моя, земьо мила,
където в теб вода и огън се преливат,
където с твоя чар си толкова пленила,
им позволи да продължат да те убиват?!
Защо не им прати всичката си мъка?
Защо не им каза колко те боли?
А само шепнеше безгласната си жалост
в по човешки глухите им уши.
Колко време, майко, трябва да остане,
за да бъдеш най-накрая чута ти,
дето толкова години всички нази храни
и живот ни даваш със смъртта си...
© Стелияна Димитрова All rights reserved.
