2 may 2008, 12:44

* * * 

  Poesía » De amor
732 0 9
Tърсиш бряг, опънала платна,
 носиш се в морето и чувстваш се сама,
 ровиш в кладата, когато останала e пепелта,
 търсиш сърцето и другата ръка,
 бориш се за себе си, за любовта,
 но срещаш само болка, самота.
 Душата - потънала в кръв, сърце - пробито от кинжали,
 от думи казани, които не може да забрави. 
 Като приятел подавам ти ръка,
 за да не чувстваш жестоко тази празнота
 и пак ще бъдем заедно, но в други небеса,
а спомена за срещата остава като миг от вечността.

© Радостин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много Ви благодаря!
  • Чудесен стих!Браво!
  • страхотен стихвсе така
  • Кара ме да се замисля за най-добрите ми приятели - много въздействащо.
  • Приятелството означава твърде много за Лъва...Чудесно си го изказал в стиха си, браво и успех!
  • Много силен стих! Това е истинското приятелство - защото споделената болка е половин болка, а споделена радост двойна! Сърдечни поздрави, Радостин
  • Това се нарича приятелство, да подадеш ръка, когато никой друг не е останал!
    Поздрав!
  • какво друго да кажа.....спиращо дъха
  • Пленителен е стиха ти!Поздравления с усмивка от мен!
Propuestas
: ??:??