* * *
Tърсиш бряг, опънала платна,
носиш се в морето и чувстваш се сама,
ровиш в кладата, когато останала e пепелта,
търсиш сърцето и другата ръка,
бориш се за себе си, за любовта,
но срещаш само болка, самота.
Душата - потънала в кръв, сърце - пробито от кинжали,
от думи казани, които не може да забрави.
Като приятел подавам ти ръка,
за да не чувстваш жестоко тази празнота
и пак ще бъдем заедно, но в други небеса,а спомена за срещата остава като миг от вечността.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радостин Todos los derechos reservados
