* * *

20 may 2009, 0:09

Poesía » De amor

640 0 0

Погребах трепети древни,

не търся и тебе със жадни очи.

Потъвам в мисли - еднодневни,

но трепет за усмивката ти ме гори!

Сигурно с чувствата си съм банална,

но никой май не разбра,

как усмивката ти като мълния беляза

мойта така обичлива лирична душа!

Изменница в чувствата ме наречете,

аз докато жива съм, ще го отрека,

просто обожавам, какъвто го нямам.

Не ми е писано с нежност аз да го даря.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.