20.05.2009 г., 0:09

* * *

917 0 0

Погребах трепети древни,

не търся и тебе със жадни очи.

Потъвам в мисли - еднодневни,

но трепет за усмивката ти ме гори!

Сигурно с чувствата си съм банална,

но никой май не разбра,

как усмивката ти като мълния беляза

мойта така обичлива лирична душа!

Изменница в чувствата ме наречете,

аз докато жива съм, ще го отрека,

просто обожавам, какъвто го нямам.

Не ми е писано с нежност аз да го даря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С обич от мен за вас Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...