10 ago 2008, 10:15

* * *

  Poesía
1.3K 0 2
 

Трудно е, дори нелепо,

но какво ли е това?

Мислено да се изкачвам.

Рядко слизам да кървя.

 

Спирам да съм корен в теб.

Искам винаги да ме боли.

Ще се посадя на друго място.

Хабим си времето. То ни хаби.

 

Аз съм късче сурово месо.

Не знам защо не го разбират...

И те са болни от живот.

Всички излекувани умират.

 

А, ето те. Нима успя?

Тунелът свърши. Изпълзя.

В утробата бе топло и уютно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Панчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И те са болни от живот.
    Всички излекувани умират.

    Много ми хареса това!
  • Искам винаги да ме боли.
    Ще се посадя на друго място.
    Хабим си времето. То ни хаби.


    Чувсваме се живи дори в болката си. По-живи от всякога!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...