10 ago 2008, 10:15

* * *

  Poesía
1.3K 0 2
 

Трудно е, дори нелепо,

но какво ли е това?

Мислено да се изкачвам.

Рядко слизам да кървя.

 

Спирам да съм корен в теб.

Искам винаги да ме боли.

Ще се посадя на друго място.

Хабим си времето. То ни хаби.

 

Аз съм късче сурово месо.

Не знам защо не го разбират...

И те са болни от живот.

Всички излекувани умират.

 

А, ето те. Нима успя?

Тунелът свърши. Изпълзя.

В утробата бе топло и уютно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Панчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И те са болни от живот.
    Всички излекувани умират.

    Много ми хареса това!
  • Искам винаги да ме боли.
    Ще се посадя на друго място.
    Хабим си времето. То ни хаби.


    Чувсваме се живи дори в болката си. По-живи от всякога!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...