* * *

10.08.2008 г., 10:15 ч.

Поезия

1001 0 2

Трудно е, дори нелепо,

но какво ли е това?

Мислено да се изкачвам.

Рядко слизам да кървя.

Спирам да съм корен в теб.

Искам винаги да ме боли.

Ще се посадя на друго място.

Хабим си времето. То ни хаби.

Аз съм късче сурово месо.

Не знам защо не го разбират...

И те са болни от живот.

Всички излекувани умират.

А, ето те. Нима успя?

Тунелът свърши. Изпълзя.

В утробата бе топло и уютно.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.