* * *
Трудно е, дори нелепо,
но какво ли е това?
Мислено да се изкачвам.
Рядко слизам да кървя.
Спирам да съм корен в теб.
Искам винаги да ме боли.
Ще се посадя на друго място.
Хабим си времето. То ни хаби.
Аз съм късче сурово месо.
Не знам защо не го разбират...
И те са болни от живот.
Всички излекувани умират.
А, ето те. Нима успя?
Тунелът свърши. Изпълзя.
В утробата бе топло и уютно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Панчев Всички права запазени
