Трудно е, дори нелепо,
но какво ли е това?
Мислено да се изкачвам.
Рядко слизам да кървя.
Спирам да съм корен в теб.
Искам винаги да ме боли.
Ще се посадя на друго място.
Хабим си времето. То ни хаби.
Аз съм късче сурово месо.
Не знам защо не го разбират...
И те са болни от живот.
Всички излекувани умират.
А, ето те. Нима успя?
Тунелът свърши. Изпълзя.
В утробата бе топло и уютно.
© Атанас Панчев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
