13 feb 2020, 16:25

***

  Poesía
919 0 0

О, мои бедни богове,
кой облече ви
в доспехите на смъртни?
Във битката
със сетния ви ден...
И ето-
падате,
един след друг,
прекършени.
И погледът ви
толкова учуден.
Към небето.
Към онази незаслужена
и толкова нелепа
смърт...
О, мои бедни богове,
воювайте достойно в тази битка!
Чиито край
е предрешен!
И шансът ви
е абсолютно никакъв!
Воювайте!
До края!
Като богове!
За правото
да сте подобие!
И образ!
И животът
няма да е победен!
От смъртта.

 

Защото ще ви помнят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кольо Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...