Feb 13, 2020, 4:25 PM

***

  Poetry
915 0 0

О, мои бедни богове,
кой облече ви
в доспехите на смъртни?
Във битката
със сетния ви ден...
И ето-
падате,
един след друг,
прекършени.
И погледът ви
толкова учуден.
Към небето.
Към онази незаслужена
и толкова нелепа
смърт...
О, мои бедни богове,
воювайте достойно в тази битка!
Чиито край
е предрешен!
И шансът ви
е абсолютно никакъв!
Воювайте!
До края!
Като богове!
За правото
да сте подобие!
И образ!
И животът
няма да е победен!
От смъртта.

 

Защото ще ви помнят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кольо Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...