9 may 2009, 9:53

***

  Poesía
694 0 1

                                               

Аз знам, че боли от любовна раздяла

и болката, силна е, зная.

Умираш по малко, агония страшна

и пепел в душата ти само остава.

 

Но със сълзи няма да си върнеш любовта.

Молбите също няма да я върнат.

Вдигни глава, сълза изтрий и продължи,

светът не свършва с него, запомни.

 

Има и други мъже по света,

и един от тях ще бъде твоето спасение.

Ще гледа с любов красивите очи

и място в сърцето си за теб ще отдели!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Даже съм се обркала трябвало е тук да напиша въпроса си . Е задавам го отново?

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...