Нещо искате ли?
Тези думи след разходката във парка
след слънцето, дъжда, във пролетния ден
след чувството на самотата -
и минала, и бъдеща, и настояща...
Нещо искате ли?
... да, а мислех, че за мене,
мислех си, че моя само е тъгата,
но върви, върви нататък
плах, смутен, треперещ цял,
като гласа на бедното дете.
© Антоан Todos los derechos reservados