goredoly (Миглена Цветкова)
407 2914
3 abr 2018, 23:39

### 

  Poesía » Verso libre
413 3 2

ПОМНИШ ЛИ, 
мое ренесансово момче, 
красивата, непреходна
Флоренция, 
напластения по кожите ни
дъх на фрески 
телата ни по изгрев –
розово-прозрачен мрамор 
и всяко себеотрицание, 
оставило вечността 
в изваяния Давид
на Буонароти... 
Не ми казвай днес:
"Ние умираме, чезнем...
Ние сме мъртви."
Не! Не сме!
Виж! Като свещен гняв 
се надига кръвта ни. 
И потичат по сухите жили
в телата ни
стихове, 
жадни за сливане 
в онзи изконен
стремеж към живота. 

 

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??