goredoly (Миглена Цветкова)
407 2915
3.04.2018 г., 23:39 ч.

### 

  Поезия » Свободен стих
386 3 2

ПОМНИШ ЛИ, 
мое ренесансово момче, 
красивата, непреходна
Флоренция, 
напластения по кожите ни
дъх на фрески 
телата ни по изгрев –
розово-прозрачен мрамор 
и всяко себеотрицание, 
оставило вечността 
в изваяния Давид
на Буонароти... 
Не ми казвай днес:
"Ние умираме, чезнем...
Ние сме мъртви."
Не! Не сме!
Виж! Като свещен гняв 
се надига кръвта ни. 
И потичат по сухите жили
в телата ни
стихове, 
жадни за сливане 
в онзи изконен
стремеж към живота. 

 

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??