###
ПОМНИШ ЛИ,
мое ренесансово момче,
красивата, непреходна
Флоренция,
напластения по кожите ни
дъх на фрески
телата ни по изгрев –
розово-прозрачен мрамор
и всяко себеотрицание,
оставило вечността
в изваяния Давид
на Буонароти...
Не ми казвай днес:
"Ние умираме, чезнем...
Ние сме мъртви."
Не! Не сме!
Виж! Като свещен гняв
се надига кръвта ни.
И потичат по сухите жили
в телата ни
стихове,
жадни за сливане
в онзи изконен
стремеж към живота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
