25 jul 2008, 22:28

* * *

  Poesía
564 0 3

И пак ли ще рисувам по стъклата пеперуди
със цветни, пърхащи криле?
В очите ми, до лудост ослепели,
пак ли ще се гонят ветрове?


А петък вечер е.
И думичка на устните трепти.
Гласът ми потреперва...
И по чудо - все още в мене не вали.


Отново ще потъна в самотата си,
дори на себе си ще бъда... чужда.
Гласът трепери - ще заплача.
Сълзите си не мога да сдържа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тъжно...много тъжно...
    прегръщам те, Нели с обич.
  • "А петък вечер е.
    И думичка на устните трепти.
    Гласът ми потреперва...
    И по чудо - все още в мене не вали."

    Петък вечер тополите гаснат
    през прозореца свети луната.
    Еднозначни сме заедно с чашата
    в полупразника на самотата...


    Страхотен е стиха ти!Очарова ме!Аплодисменти!
  • Ох, Нели...
    Много е тъжно!
    Стегни се!
    Прегръщам те!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...