25 jul 2008, 22:28

* * *

  Poesía
560 0 3

И пак ли ще рисувам по стъклата пеперуди
със цветни, пърхащи криле?
В очите ми, до лудост ослепели,
пак ли ще се гонят ветрове?


А петък вечер е.
И думичка на устните трепти.
Гласът ми потреперва...
И по чудо - все още в мене не вали.


Отново ще потъна в самотата си,
дори на себе си ще бъда... чужда.
Гласът трепери - ще заплача.
Сълзите си не мога да сдържа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тъжно...много тъжно...
    прегръщам те, Нели с обич.
  • "А петък вечер е.
    И думичка на устните трепти.
    Гласът ми потреперва...
    И по чудо - все още в мене не вали."

    Петък вечер тополите гаснат
    през прозореца свети луната.
    Еднозначни сме заедно с чашата
    в полупразника на самотата...


    Страхотен е стиха ти!Очарова ме!Аплодисменти!
  • Ох, Нели...
    Много е тъжно!
    Стегни се!
    Прегръщам те!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....