И пак ли ще рисувам по стъклата пеперуди
със цветни, пърхащи криле?
В очите ми, до лудост ослепели,
пак ли ще се гонят ветрове?
А петък вечер е.
И думичка на устните трепти.
Гласът ми потреперва...
И по чудо - все още в мене не вали.
Отново ще потъна в самотата си,
дори на себе си ще бъда... чужда.
Гласът трепери - ще заплача.
Сълзите си не мога да сдържа...