Jul 25, 2008, 10:28 PM
* * *
И пак ли ще рисувам по стъклата пеперуди
със цветни, пърхащи криле?
В очите ми, до лудост ослепели,
пак ли ще се гонят ветрове?
А петък вечер е.
И думичка на устните трепти.
Гласът ми потреперва...
И по чудо - все още в мене не вали.
Отново ще потъна в самотата си,
дори на себе си ще бъда... чужда.
Гласът трепери - ще заплача.
Сълзите си не мога да сдържа...
© Нели All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"А петък вечер е.
И думичка на устните трепти.
Гласът ми потреперва...
И по чудо - все още в мене не вали."
Петък вечер тополите гаснат
през прозореца свети луната.
Еднозначни сме заедно с чашата
в полупразника на самотата...
Страхотен е стиха ти!Очарова ме!Аплодисменти! -
Ох, Нели...
Много е тъжно!
Стегни се!
Прегръщам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
прегръщам те, Нели с обич.