25 июл. 2008 г., 22:28

* * * 

  Поэзия
409 0 3

И пак ли ще рисувам по стъклата пеперуди
със цветни, пърхащи криле?
В очите ми, до лудост ослепели,
пак ли ще се гонят ветрове?


А петък вечер е.
И думичка на устните трепти.
Гласът ми потреперва...
И по чудо - все още в мене не вали.


Отново ще потъна в самотата си,
дори на себе си ще бъда... чужда.
Гласът трепери - ще заплача.
Сълзите си не мога да сдържа...

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • тъжно...много тъжно...
    прегръщам те, Нели с обич.
  • "А петък вечер е.
    И думичка на устните трепти.
    Гласът ми потреперва...
    И по чудо - все още в мене не вали."

    Петък вечер тополите гаснат
    през прозореца свети луната.
    Еднозначни сме заедно с чашата
    в полупразника на самотата...


    Страхотен е стиха ти!Очарова ме!Аплодисменти!
  • Ох, Нели...
    Много е тъжно!
    Стегни се!
    Прегръщам те!
Предложения
: ??:??