3 jun 2010, 0:16

* * * 

  Poesía
603 0 0
Уморено поглеждаш живота.
Толкова много пъти сгреши.
Не знаеш дали трябва да изпитваш тревога,
че всичко толкова бързо се подреди.
Откри скрито слънце вътре в теб,
затвори старата напоена страница,
но някак ти липсва миналият човек,
който носеше много чувства в прекалено малка раница.
Затваряйки очи, не можеш да изтриеш
момичето със самотното сърце
и дори сега не можеш да прикриеш
измореното от болка лице. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??