Jun 3, 2010, 12:16 AM

* * * 

  Poetry
625 0 0
Уморено поглеждаш живота.
Толкова много пъти сгреши.
Не знаеш дали трябва да изпитваш тревога,
че всичко толкова бързо се подреди.
Откри скрито слънце вътре в теб,
затвори старата напоена страница,
но някак ти липсва миналият човек,
който носеше много чувства в прекалено малка раница.
Затваряйки очи, не можеш да изтриеш
момичето със самотното сърце
и дори сега не можеш да прикриеш
измореното от болка лице. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??