26 feb 2009, 18:48

* * *

  Poesía
1.2K 0 1
Вървиш през гората, преметнал си пушка на рамо.
Ходиш приведен, не стъпваш на съчка и камък.
Ловец си отдавна, убивал си мечки, сърни...
Но най ти харесва да стреляш, когато вали.

Когато застреля синята мечка - валеше.
Във време подобно застреля червения вълк.
Щом не е нормално - трябва да бъде убито!!!
Това бе девизът на твоя, ловджийския дълг.

Мечката имаше цел - да нахрани мечетата.
Вълкът към потока бе тръгнал, да пие вода.
Не стигнаха своята цел, бяха твърде различни.
Цвят в чернобялото. Ти не допускаш това.

Пушката сваляш, промъкваш се тихо до храста.
Свърши гората. Пред теб - слънчогледови ниви.
ПАК ЗАРЪМЯ, ТИ СЕ ЦЕЛИШ В ЗЕЛЕНИЯ ЗАЕК.
Тревно зелен,като рано узряла коприва.

Не убивай зеленият заек. Не стреляй по него.
Нека стигне до своята цел - слънчогледите.
Прибери се във своята къща, ловецо на странното.
И не идвай в гората. Живей си със свойте във селото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...