Kоктейл от чувства в мен забъркваш:
щипка радост, после малко мъка.
Света ми подреден объркваш 
със усмивка нежна на разлъка.

И пак за тебе мисля нощем:
Най-сладкото тогава ми горчи
и моля се един път още 
да се огледам в твоите очи.

А сутрин рано щом се будя
и пеперуди в мене полетят,
навън поглеждам и се чудя 
дали при тебе ще ме отведат.

Следвам ги през целия ми ден,
като нежен шепот съм отнесен.
И за мене всеки звук студен 
топъл тон е от мечтана песен.

Тъй подсвирквайки си със уста,
с пеперуди във корема, крача
и във пазвата си скрил мечта,
продължавам тихичко към здрача.

И денят преваля уморен,
със смях и една сълза гореща
по спомен, все още нероден:
за нас и за наш'та бъдна среща.