Jun 13, 2012, 10:28 AM

* * *

  Poetry » Love
720 0 1

Kоктейл от чувства в мен забъркваш:
щипка радост, после малко мъка.
Света ми подреден объркваш 
със усмивка нежна на разлъка.


И пак за тебе мисля нощем:
Най-сладкото тогава ми горчи
и моля се един път още 
да се огледам в твоите очи.


А сутрин рано щом се будя
и пеперуди в мене полетят,
навън поглеждам и се чудя 
дали при тебе ще ме отведат.


Следвам ги през целия ми ден,
като нежен шепот съм отнесен.
И за мене всеки звук студен 
топъл тон е от мечтана песен.


Тъй подсвирквайки си със уста,
с пеперуди във корема, крача
и във пазвата си скрил мечта,
продължавам тихичко към здрача.


И денят преваля уморен,
със смях и една сълза гореща
по спомен, все още нероден:
за нас и за наш'та бъдна среща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...