Jun 13, 2012, 10:28 AM

* * *

  Poetry » Love
724 0 1

Kоктейл от чувства в мен забъркваш:
щипка радост, после малко мъка.
Света ми подреден объркваш 
със усмивка нежна на разлъка.


И пак за тебе мисля нощем:
Най-сладкото тогава ми горчи
и моля се един път още 
да се огледам в твоите очи.


А сутрин рано щом се будя
и пеперуди в мене полетят,
навън поглеждам и се чудя 
дали при тебе ще ме отведат.


Следвам ги през целия ми ден,
като нежен шепот съм отнесен.
И за мене всеки звук студен 
топъл тон е от мечтана песен.


Тъй подсвирквайки си със уста,
с пеперуди във корема, крача
и във пазвата си скрил мечта,
продължавам тихичко към здрача.


И денят преваля уморен,
със смях и една сълза гореща
по спомен, все още нероден:
за нас и за наш'та бъдна среща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...