* * *

Някъде -

в далечината на нашите чувства

остана онова обещание,

което завещахме

на очакванията си...

добре ли ни е така...

аз се правя, 

че не те чакам,

ти напук не идваш,

аз се старая да не мисля за теб,

ти се опитваш

да не си го и помисляш,

аз се старая да не питам за теб,

ти не отваряш и дума за мен,

е, добре ли е така -

е, можем ли да избягаме сега,

като неволно

ни сблъска съдбата.