3 abr 2010, 21:24

* * *

  Poesía
870 0 32

 

 

 

                               LET  THE  SUNSHINE  IN

         __________________________________________

 

 

 

 

                              Отключете ни Слънчевата Светлина...

                              През звуковете да полети със крилете на вятъра.

                              Златен венец, вплетен в златни коси. Разпиляла.

                              От извора слънчев до насита жадно да пие.

                              И бавно изтляла.

                              Със заника да догаря тихо на запад.

 

 

                              Властници горди. Бляскави. Ала нечестиви.

                              Роби на тъмнината. Разгула. Покварата.

                              От колко години насам. И сякаш завинаги.

                              Всеки сатир може да стане тиранин.

                              Във тази „ега ти държавата”.

 

 

                              Говорите думи празни с езици отрязани.

                              Забравяте сякаш, че няма ковчег със джобове.

                              Казвате, че оцелявали само пригодните.

                              А точно тях отдавна вече ги няма.

                              Заминаха. Или умряха...

                              Недочакали да остареят.

 

 

                              А тез, що останахме –

                              все едно също сме липсващи.

                              Бездумни. Без воля. С празни очи.

                              Отчаяни. Стопяващи се...

 

 

                              Не настана ли време да призовем отново?

                              Духовете на заминалите. И прокудените.

                              И загубилите се.

                              И ничком паднали, да помолим Лодкаря...

                              Като Харон през Стикс да ги докара обратно.

 

 

                              И ето... Чул сякаш молитвите горестни.

                              И ето – през злокобното блато провижда се ладия.

                              А в нея сал един Харон връща обратно...

                              Дано той да е Спасителят на МАЙКА БЪЛГАРИЯ !!!

 

                              Амин.

           ____________________________

 

 

 

                             Христос Воскресе!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Elpida - с признателност и благодарност!
  • Благодаря, Светлана!
  • Сърдечен поздрав:

    " Забравяте сякаш, че няма ковчег със джобове.

    Казвате, че оцелявали само пригодните.

    А точно тях отдавна вече ги няма."

  • Амин, дай, Боже!!!
    Да бъде, Мариане...
    Благодаря ти за подкрепата.
  • Таня, Радко, Лили - да бъде Светлина!
    Благодаря за коментарите.
    Радко, Харон е само метафора на неспособността ни да се справим сами.
    Все си мисля, че тези няколко милиона български имигрантски гении, /по примера на Кристалина Георгиева, С.Дянков.../ които работят в момента за чужди интереси, трябва да бъдат привлечени на Полза Роду Болгарскому.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...