Apr 3, 2010, 9:24 PM

* * *

  Poetry
869 0 32

 

 

 

                               LET  THE  SUNSHINE  IN

         __________________________________________

 

 

 

 

                              Отключете ни Слънчевата Светлина...

                              През звуковете да полети със крилете на вятъра.

                              Златен венец, вплетен в златни коси. Разпиляла.

                              От извора слънчев до насита жадно да пие.

                              И бавно изтляла.

                              Със заника да догаря тихо на запад.

 

 

                              Властници горди. Бляскави. Ала нечестиви.

                              Роби на тъмнината. Разгула. Покварата.

                              От колко години насам. И сякаш завинаги.

                              Всеки сатир може да стане тиранин.

                              Във тази „ега ти държавата”.

 

 

                              Говорите думи празни с езици отрязани.

                              Забравяте сякаш, че няма ковчег със джобове.

                              Казвате, че оцелявали само пригодните.

                              А точно тях отдавна вече ги няма.

                              Заминаха. Или умряха...

                              Недочакали да остареят.

 

 

                              А тез, що останахме –

                              все едно също сме липсващи.

                              Бездумни. Без воля. С празни очи.

                              Отчаяни. Стопяващи се...

 

 

                              Не настана ли време да призовем отново?

                              Духовете на заминалите. И прокудените.

                              И загубилите се.

                              И ничком паднали, да помолим Лодкаря...

                              Като Харон през Стикс да ги докара обратно.

 

 

                              И ето... Чул сякаш молитвите горестни.

                              И ето – през злокобното блато провижда се ладия.

                              А в нея сал един Харон връща обратно...

                              Дано той да е Спасителят на МАЙКА БЪЛГАРИЯ !!!

 

                              Амин.

           ____________________________

 

 

 

                             Христос Воскресе!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Elpida - с признателност и благодарност!
  • Благодаря, Светлана!
  • Сърдечен поздрав:

    " Забравяте сякаш, че няма ковчег със джобове.

    Казвате, че оцелявали само пригодните.

    А точно тях отдавна вече ги няма."

  • Амин, дай, Боже!!!
    Да бъде, Мариане...
    Благодаря ти за подкрепата.
  • Таня, Радко, Лили - да бъде Светлина!
    Благодаря за коментарите.
    Радко, Харон е само метафора на неспособността ни да се справим сами.
    Все си мисля, че тези няколко милиона български имигрантски гении, /по примера на Кристалина Георгиева, С.Дянков.../ които работят в момента за чужди интереси, трябва да бъдат привлечени на Полза Роду Болгарскому.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...