* * *
LET THE SUNSHINE IN
__________________________________________
Отключете ни Слънчевата Светлина...
През звуковете да полети със крилете на вятъра.
Златен венец, вплетен в златни коси. Разпиляла.
От извора слънчев до насита жадно да пие.
И бавно изтляла.
Със заника да догаря тихо на запад.
Властници горди. Бляскави. Ала нечестиви.
Роби на тъмнината. Разгула. Покварата.
От колко години насам. И сякаш завинаги.
Всеки сатир може да стане тиранин.
Във тази „ега ти държавата”.
Говорите думи празни с езици отрязани.
Забравяте сякаш, че няма ковчег със джобове.
Казвате, че оцелявали само пригодните.
А точно тях отдавна вече ги няма.
Заминаха. Или умряха...
Недочакали да остареят.
А тез, що останахме –
все едно също сме липсващи.
Бездумни. Без воля. С празни очи.
Отчаяни. Стопяващи се...
Не настана ли време да призовем отново?
Духовете на заминалите. И прокудените.
И загубилите се.
И ничком паднали, да помолим Лодкаря...
Като Харон през Стикс да ги докара обратно.
И ето... Чул сякаш молитвите горестни.
И ето – през злокобното блато провижда се ладия.
А в нея сал един Харон връща обратно...
Дано той да е Спасителят на МАЙКА БЪЛГАРИЯ !!!
Амин.
____________________________
Христос Воскресе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Борджиев Всички права запазени
