Опитах се да ти напиша нещо
за довиждане - но вместо туй изрекох го едва.
Очите ми болят от недовиждане,
далеч остана бащиният праг.
Притворих ги, измъчих ги в сумрака,
така и не заспаха, пустите.
А снощи, цяла нощ - в очакване,
притръпваха нетърпеливо пръстите.
Прехвърлях като листи бели
миг след миг, прехвърлях волята,
поставях я на изпитание.
... Не чаках чудото да стане. ...