* * *
Опитах се да ти напиша нещо
за довиждане - но вместо туй изрекох го едва.
Очите ми болят от недовиждане,
далеч остана бащиният праг.
Притворих ги, измъчих ги в сумрака,
така и не заспаха, пустите.
А снощи, цяла нощ - в очакване,
притръпваха нетърпеливо пръстите.
Прехвърлях като листи бели
миг след миг, прехвърлях волята,
поставях я на изпитание.
... Не чаках чудото да стане.
Защото... то бе до мен,
притихнало придремваше.
Току - изричаше в съня си
откъслечни слова или неволно се усмихваше.
Протегнех ли ръка, улавях го.
Докосвах го небрежно.
Едва се сдържах... да не разруша
магията в съня. Изпълнена с нежности...
© Нели All rights reserved.
