Не прави нови грешки, сърце!
Скрити рани недей да отваря!
С кое право натъжаваш пак моето сърце
като се опитваш отново обич да раздаваш.
Обичта като птица отлита далече
и зад себе си оставя болка безнадеждна.
Стига! Аз не ù се доверявам вече
щом след нея тъгата е неизбежна.
Разбери, сърце, обичта ни вреди!
И се забива в теб като стрела отровна.
Тя не е трайна и след време спира да гори.
Знай, че истинската обич си остава невъзможна.
© Палломапалом Палома Todos los derechos reservados