26 mar 2013, 22:32

* * * 

  Poesía
277 0 0

Не прави нови грешки, сърце!

Скрити рани недей да отваря!

С кое право натъжаваш пак моето сърце

като се опитваш отново обич да раздаваш.

 

Обичта като птица отлита далече

и зад себе си оставя болка безнадеждна.

Стига! Аз не ù се доверявам вече

щом след нея тъгата е неизбежна.

 

Разбери, сърце, обичта ни вреди!

И се забива в теб като стрела отровна.

Тя не е трайна и след време спира да гори.

Знай, че истинската обич си остава невъзможна.

 

© Палломапалом Палома Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??